|
Когато света се обърне срещу вас нищо не
можете да направите. Освен да му се озъбите в отговор, да хванете
оръжието в ръка още по-здраво, мамка му, нека тези кокалчета изкочат
от напрежение, да си опънете хубаво нервите и да скочите отново в
мелето. То ви чака. По-добро от всякога, с още по-зли опоненти, с още
по-брутална графика и множество нови нива, по които да пилеете червата
си.
Ако искате може да спрете да четете. Казах всичко, което ви трябваше
да знаете за тази игра, надолу само ще споделя няколко повече детайла.
Ако все пак решите да останете с нас до края, нека започваме.
Графиката
Брутална, бих казал. Няма да го крия, най-добрата, която съм виждал
досега. Аз съм фен на id и Quake серията, но тук не мога да си изкривя
душата – това е най-доброто до момента. Е все пак Q3 стана вече на три
годинки и е нормално някой да дойде и да го детронира в категорията на
визуалните наслади. Откъде да започна? От началото най-добре. Това,
което най-много радва е вниманието към детайла. Определено може да си
изберете произволно ниво, да се пуснете сам и да забравите кютека.
Нивата са като музей – докъдето ви стига погледа има какво да се гледа
и дори в един момент може да ви стане интересно дори, дето има една
дума. Стенописи, интересни архитектурни решения, игра на светлосенки -
очевидно не е пощадено време, за да може вашите очи да пируват както
никога досега. Самите светлинни източници в повечето случаи са скрити,
което допълнително спомага да се създаде мрачна атмосфера. Като стана
дума, нека кажа – ако UT ви се е струвала тъмна, индустриална,
подтискаща на моменти, underground, извънземна и тоя дух (допълнете по
свое желание), то продължението направо ще забие последния пирон в
ковчега на спокойния ви сън и ще ви пренесе в нови, невиждани досега
измерения на параноята. Бетон, тъмни и мрачни помещения, плашещи звуци,
изненадващи изстрели – атмосферата се опитва, на места доволно успешно,
да ви пусне мравките по гърба. Е не си мислете, че това тук е AvP 2.5
– чак толкова страшна атмосферата не е.
Колкото добри думи казах, толкова и лоши ми се ще да кажа. Точно
благодарение на тази шарения шанса да видите противниците си клони към
нула, освен ако не си увеличите яркостта на монитора до степен той да
свети като лампа. Освен това самите скинове са само в тъмни цветове (поне
стандартните), което в контекста на гореспоменатото значи само едно –
да уцелите някой, след като по някакво чудо го видите, вече граничи с
чудо. Друг голям недостатък е, че някои от оръжията изстрелвайки
кълбетата си генерират такива изумителни количества светлина, че е
трудно да се види каквото и да било. Доста по-трудно, отколкото,
когато в Quake 3 се стелят кървавите облаци.
Звук
Доволно стандартен. Ако сте очаквали AC-3 изцепки или брутален
саундтрак, в стил хХх, то ще останете разочаровани. Стандартните
стерео звуци, които обаче са достатъчно добри, за да знаете кой от
вашите опоненти къде се намира по нивото и какво точно прави/взима в
този момент. Музиката, която повечето от вас ще изключат точно, за да
случшат ориентиращите звуци, не бих казал, че се слави с каквато и да
е мелодичност. Стандартната нахъсваща електроника, позната ни от UT.
Мен лично не ми харесва чак дотам, че да си я запиша и да си я тикна в
ушите, докато се разхождам по улиците, но пък и не ме дразни, че да
търся с трескав поглед откъде се изключва. И този път Digital Extremes
не ни разочароват с озвучаването.
Геймплей
На ваше разположение мъдрите глави са дали няколко режима: Deathmatch,
Capture the flag, Domination, . Тъй като някакви брутални промени в
начина на игра спрямо предишния UT няма, не смятам да се спирам
по-подробно и да ги обяснявам един по един.
За сметка на това смятам да отделя място и да помена всички неща,
които ми харесваха в UT и в UT2003 мога единствено да се насладя на
уродливия им брат-близнак. Първото най-неприятно нещо е, че играта е
някакси тромава. Не говоря, че зарежда за пет минути, още толкова се
стартира. Иде реч именно за това, че се движите ужасно тромаво.
Скиновете представляват едни огромни стоманени контейнери и ако трябва
да съм честен точно така си се движите. Бавно, с много клатушкане –
няма и помен от свободата на полета във UT.
Друг аспект, в който играта страда много са оръжията. Явно никой не е
сложил каквито и да е граници на фантазията на дизайнерите и те според
мен единствено от проблеми с авторските права не са сложили
прахосмукачка. То не са пистолети като базуки, базуки като автомобили
и всичко стреля все едно стреля за последно – едно шарено, кичозно на
моменти... и нанася 20 damage. Е това е срамота. Поне картечницата да
не бяха развалили – а тя горката сега е по-скоро машина за печене на
пуканки, нежели пушкало.
За сметка на това ботовете са станали по-умни. Този път наистина умни.
Преди всичко очевидно ставаше по някакви предварително зададени схеми
и след много игра, дори и на най-високото ниво на трудност, ако човек
беше малко по-сръчен, победата беше в кърпа вързана. Тук обаче
ситуацията е доста по-различна. Или най-накрая сме свидетели на първия
нарочен компютърен хаос или авторите са създали повече от един готов
модел за отговор на даден тип поведение. За пръв път компютърните ви
опоненти си тичат из нивото, правят разни неща, изненадват ви с
различни нови трикове и най-важното – най-накрая се учат от грешките
си. Разбира се в рамките на зададеното им ниво на глупост. Ако видят,
че сте прекалено ловък с картечницата, наказанието следва веднага след
ъгъла – бивате разлепен ала Терминатор 2.
Като цяло
Това, което не кефи в тази игра е ужасяващата й тромавост. Първо, че
ви трябва ужасяващо мощен компютър, за да я подкарате прилично. Да
хвърчи тази игра ще може само на следващо поколение машини. Освен това
самия ви персонаж създава илюзията за тромавост. С този огромен костюм
и това потропване – определено не е чувството, че сте Хермес и се
носите над земята с божествена скорост, познато ни до болка от UT.
|
)
)
)
)
)
)