Хардуер

Предистория | SB 16 | SB Live! | Платформа | Инсталация | Сравнение | Заключение

27 декември, 1998
SBLive! & SB16 в практиката
от Владимир Василев, редактор на рубрика "Хардуер"

Предистория
През далчената 1994 година аз търсех звукова платка, с която да заменя "поостарелия" вече Creative Sound Blaster Pro. SB Pro беше първата стерео карта на Creative, като постигаше това с два 8-битови DAC-а, с максимална честота на дигитализация на звука 22KHz. Не много впечетляващо за днешните стандарти.

Така или иначе водеща фирма при аудио картите и тогава бяха Creative, и то главно защото техните карти не само бяха съвместими със Sound Blaster стандарта - те си бяха Sound Blaster-и. Игрите по онова време вървяха главно под DOS и 100% съвместимост със SB беше абсолютно наложителна за да чувате що годе нормален звук и музика. Хита при аудио картите за 1994 беше новообявената серия Sound Blaster 16, вклюваща моделите: 16, 16 MultiCD и 16 SCSI. Характерно за тези карти беше факта, че те не само имаха истински 16-битов, 44.1KHz, стерео DAC, но можеха да се upgrade-ват с цифров процесор (DSP) и, забележете - Wavetable синтезатор! DSP-то позволяваше някои операции да се извършват в реално време, като компресиране на звука и превръщане на текст в говор, например. За съжалениe малко софтуер бе разработен за този процесор, а той си имаше потенциала да стане нещо наистина интересно.

По-късно появилият се Sound Blaster AWE32 също имаше такъв процесор, но той отново остана недоизползуван. По-интересното, при SB16, обаче, беше Wavetable upgrade-а, който предоставяше най-реалистичната MIDI музика по онова време, а в сравнение с вградения FM синтезатор беше просто великолепен. Още по-хубавото беше, че и повечето игри го поддържаха, така че всеки уважаващ себе си геймър си беше купил някакъв WaveBlaster (оригиналния на Creative си беше доста скъп, но и други фирми правеха подобни карти, макар и не толкова добри).

Един ден съвсем случайно "осъмнах" с един Sound Blaster 16 MultiCD в компютъра си. По онова време (лятото на 1994) той си стуваше солидни 300 долара, но пък предлагаше качество на звука несравнимо по-добро от това на SB Pro. След година си купих и "менте" WaveBlaster с 4MB семплирани звуци на ROM чип. Той поддържаше само 24-нотна полифония, но това не ме притесняваше - аз исках да играя на Doom II и да слушам "истинската" музика на играта.

Най-интересното е, че тази платка си остава единствената до момента в компютърната ми практика, която се инсталира без каквито и да е проблеми и заработи веднага. Просто я сложих на конектора за Waveblaster на SB16 и пуснах компютъра, влезнах в Setup-а на Doom II, зададох General MIDI Sound Card и всичко си "тръгна" както трябва.

Sound Blaster 16 MultiCD
Тази карта се оказа доста "издържлива". Сега сме в края на 1998, а тя все още работи безупречно! Още повече, че досега не се беше появила, друга която да оправдае upgrade-а и съпътсвуващото го охарчване. Може би само версията на AWE32 с IDE интерфейс на платката ме изкушаваше силно, но беше много скъпа, докато я имаше на пазара и аз просто изпуснах момента. Изкушаващото беше, че тя остана последната карта на Creative с конектор за Waveblaster, а аз не исках да се лиша от този прекрасен (за игри) синтезатор.

От Creative обаче не се отказаха да обновяват аудио картите си. Дори още поддържат и предлагат SB 16 - сегашния модел се казва Sound Blaster 16 WavEffects. Това си е добрия стар SB16, само че с Plug & Play поддръжка и софтуерен MIIDI синтезатор - WaveSynth, който върви и с AWE64 и AWE64 Gold.

Sound Blaster Live!
Какво се случи обаче през 1998, та реших да сменя аудиокартата си? Ами появи се новия Sound Blaster Live! Тази аудио карта е най-доброто нещо, което се е случвало на всеки геймър, професионален музикант и дори притежател на звукозаписно студио! Възможностите, които предлага съм разгледал подробно в обстойната статия Sound Blaster Live!. Това обаче, което ми хрумна един ден след като бях вече закупил SB Live! беше налудничавата идея да пъхна и стария си Sound Blaster обратно в компютъра си и да пробвам дали ще мога да го накарам да работи. Оказа се, че това не само е възможно, ами има и своите неуспорими предимства.

Двойната аудио платформа
С две аудио карти пред потребителя се разкриват нови хоризонти. Двуканален стерео запис, например (всяка от картите разполага с по един стерео вход).

Настройка на звуковата карта за възпроизвеждане и запис в SoundForge 4.0

И не само това - съвремения софтуер (както се вижда на фигурата по-горе) ви позволява да изберете от коя карта да записвате и от коя да възпроизвеждате. Друго предимство за мен, е че мога да използувам стария си WaveBlaster, при това като прилагам ефекти върху неговите звуци от SB Live! картата. Общо в момента разполагам с 5 MIDI синтезатора: FM синтезатора на SB16, WaveBlaster-а, SB Live! MIDI, Creative Software Synth и Creative WaveSynth (пак софтуерен синтезатор).

Multimedia от Control Panel - MIDI

Също така SB16, за разлика от Live! може да записва едновременно от CD-In, Line-In и от микрофона. Явно Windows 95/98 поддържа повече от една аудио карта без проблем. Всички по-сериозни приложения за аудио обработка (SoundForge, например) ви позволяват да избирате с коя карта да работите. Това в направо чудесно!

Инсталация
Първо инсталирах Sound Blaster Live!. След като приключих с конфигурирането, забелязах, че в Device Manager се е появил драйвер за емулация на SoundBlaster 16, който "харчи" IRQ, DMA и прочие адреси. Това никак не ми хареса, понеже, компютъра ми така или иначе е натъпкан до горе с платки. Както и да е - угасих машината и пъхнах Sound Blaster 16 MultiCD. Пуснах я и реших, че Windows сам ще го намери както прави обикновено - този SB не е Plug & Play, но Windows винаги го е намирал във времената преди да сложа SB Live! - този път, обаче, това не се случи. Пуснах и Add New Hardware Wizard - без успех. Реших ръчно да го инсталирам. С това нямаше никакви проблеми - заработи от първия път, дори емулациата на SB16 изчезна от Device Manager. Сега оставаше да разбера как да управлявам двете платки. Реших да свържа Speaker-Out на SB16 с Line-In на SB Live!. И това добре, но как да контролирам нивото на звука на двете карти?

Creative Mixer лесно превключва от Sound Blaster 16 към Live!

За моя голяма изненада се оказа, че миксера на Live! напълно поддържа SB16. Нещо повече - можете да имате и двата миксера активни едновременно. Докато разбера това обаче, се налагаше да превключвам активната аудио карта от Multimedia в Control Panel за да ползувам съответния миксер. Чудесно, е че сега ефектите на SB Live! ще действат и на всички аудио източници на SB16.

Сравнение
Трудно могат да се сравняват възможностите на SB16 с тези на Live! - SB16 е близо четири години по-"стар". Но все пак ви предлагам една таблица със списък на някои от нещата, които едната карта може, а другата не - и обратно:

1 DSP процесора е наличен при моделите Sound Blaster 16 ASP, при останалите е опция.
2 Поддържат се  Environmental Audio Extensions (EAX) на DirectSound3D и A3D 1.0 на Aureal.

Заключение
В заключение трябва да кажа, че единствената причнина да инсталирам две аудио карти в системата си, е че иделана звукова платка няма и сигурно няма да има, макар SoundBlaster Live! много да се доближава до идеята. Въпреки удобствата, които предлага комбинацията от двете карти, тази конфигурация не е най-рационалната и удобната. При мен се случи така защото, дълго време не upgrade-вах Blaster-а си и сега вече никой не ще го изкупи на изгодна цена, така че ми е по-изгодно да го запазя, макар той да ми служи просто като "интерфейс" към WaveBlaster-a, чиито инструменти продължават да са едни от най-реалистичните, които съм чувал. Разбира се, възможността да ги семплирам и да създам SoundFont банка с техните звуци съществува, но това си е къртовска работа. От друга страна, потенциалната възможност да записвам от два стеро входа едновременно също си залужава да се изпробва. Така, че аз съм много доволен от двойната си аудио платформа, разполжена общо на четири платки: SB16, WaveBlaster и SB Live! с допълнителната му платка за цифров вход/изход.

Хардуер

Предистория | SB 16 | SB Live! | Платформа | Инсталация | Сравнение | Заключение