|
Увод
Напоследък с неудоволствие и тъга успявам да забележа и да открия закономерността в лошото на покупуваните монитори окомлпектовани с новичко закупените компютърни системи. Разбира се, това правило също има своите изключения, но те са по-редки от туристи-любопитковци с камери в центъра на Сахара. Масово са се наложили мониторите от марките ProView, Sampo, Hansol и прочие други, чиито имена са изличени от историята. Забележителното при този клас монитори (справедливо и много точно класирани в едно наше геймърско списание като "ниЗък клас") е, че с два или повече монитора от респективната мярка и с малко повече желание може да си направите рентгеново студио и ако сте по-уверени в себе си - студио по специални ефекти в хорор филми. Къде се крие загадката в тази мистерия? Нека вдигнем булото и да разбулим истината.
Монитора
Както е модерно да се пише мониторът е издържан в бяло и черно (намира се трудно), в имитация на бял респ. черен меламин. Дотук с външната коруба и да видим, защо все пак този монитор е почти изцяло пазарен лидер, макар всички да го кълнат и псуват дори в кошмарите си (където такъв монитор без съмнение заема централно и ръководно място). Както добре ви е известно един монитор за да се нарече качествен и безопасен за работа трябва да отговаря на ред стандарти. Като начало няма монитор, който да не отговаря на стандарта MPR-II. Да намерите монитор, който да не е по тоя стандарт е приблизително толкова вероятно, колкото и да намерите в салона на Audi кола с блокирал диференциал. Той покрива някой елементарни изисквания, които уви далеч не са идеални. За по-хардкор юзърите и геймърите между вас са измислени или по-точно са се наложили стандартите от сериите TCO (звучи като Pentium малко…). Засега са измислени TCO '92, TCO '95 и TCO '99, като последния е както лесно може да се забелжи плод на тази работна година. Всеки от стандратите налага все по-строги мярки засягащи основно рециклируемостта на опаковката и на самия монитор, още куп други глупости и най-важното ергономия. Ергономията или поне в нашия случай е важна, 'щото още не е измислен начин да си купите чифт резервни очи за 25$, в случай на повреда на старите. Както и да е. Същите тия стандарти слагат много високо летвата относно вредните радиационни лъчения, които милия конескоп излъчва в обилни количества. Колкото по-малко радиация и вредни излъчвания, толкова по-добре за очите. Уви нашото мило бедно старо Proview не е нито чувало, нито иска да чуе за тези стандарти.
Oценка
Което ще рече, че ако работите повече от 3 часа, то може да очаквате в близките година - две сериозни промени със зрението си в аспект диоптри. Също така ще трябва да се примирите, че очите ви ще са с приятно червен цвят все едно, че сте ги сменили с два зрели домата. В общи линии, ако купувате този монитор за някого за когото ви е все едно, то тогава това е идеалния монитор за вас. Ако все пак смятате да си мъчите очите поне три часа на ден ще е отвсякъде (освен финансово разбира се) по-добре за вас да отделите повечко пари за някой добър монитор, отколкото да си вземете по-мощна машина. Уви при геймърите нещата не са точно така, но ако човек е разумен ще разбере за какво говоря. Ако все пак цените очите си аз лично препоръчвам да се обзаведете с монитор "от соя". Разбирай SONY, Nokia, CTX и изобщо като правило и верен гид, да кажем даже мерило може да ви служи наличието на Trinitron кинескоп и възможност за 85Hz хоризонтална честота за 15" и 100Hz за 17". Останалото е както казват американците - "bullshit".
|
