|
Няма да казвам колко глупави и изнервящи игри са куестовете по принцип и как единственото, за което спомагат е за бетониране на нервите. Силно изнервящо е да се луташ два часа подред само и само за да вникнеш в идеята или по-точно в перверзната логика на човека, който се е трудил над загадките. Поне за мен куестът е минало и загубено време, време което може да се оползотвори за нещо далеч по-добро. Например един Half-Life или NFS III. Но не това е важното, исках просто да кажа че тук мнението ми ще е силно изкривено, от това ми убеждение, затова моля за извинение всички любители на куестове, защото за тях тази игра е вероятно доста куул. Все пак да премина към същността на нещата. Първото, което се забелязва и се набива в очи, освен перверзния интерфейс е степента на осветеност в играта, която граничи с абсолютната нула по Келвин и по лумени (мярка за осветеност на единица площ). Тази игра е абсолютна тъмница и единственото, което я спасява от превръщането й в бой на негри в тъмна нощ е това, че е куест. Оттам нататък е добре, че все пак са ни снабдили с регулатор на гамата, защото иначе на места положението става нетърпимо. Все пак да премина към играта преди да съм се заморазрушил с тази унищожителна критика.
Фабулата
Както може сами да се досетите единственото, което крепи играта от тотална разруха това е брилянтния сюжет на Тери Пратчет, който за пореден път става обект на гавра от страна на програмисти, художници, озвучители и прочее помощни лица. След като вече ви е шашнал изчанчения engine на играта, то ще ви шашне още повече главния персонаж. Той вече не е проскубания нещастник Ринсуид, а е заменен с далеч по-симпатичния, обичлив, циничен, груб, нахален, антипатичен и т.н. частен детектив на име Лютън, който за капак освен, че е мъртъв по default така да се каже, може да умре още безброй пъти нататък в играта. Изобщо яка параноя и шизофрения трябва да ви друсат за да можете напълно да се вживеете в образа на тази зла гад. След като се намъкнете в неговите обувки вече сте готови да започнете да разплитате разни заплетени случаи. Между другото установих, че дори да рецитирате наизуст "Цветът на магията" това в никакъв, ама най-малък случай ще ви помогне да се справите със задачките, които поне в началото ще ви бъдат възложени от една ослепително надарена пичка (може да конкурира Лара Крофт, ако е без сутиен) и едно антипатично джудже, фъфлещо несвързано, което ще ви предупреди за будеща опасност, но вие безцеремонно му посочвате вратата или по-точно го изхвърляте през нея. Хихи. След това ви очаква безпомощно лутане в търсене на някакви глупости, което не е улеснявано по никакъв начин от когото и да било, но това е вече до нагласа. А иначе все пак действието се развива в скромния градец Анкх-Морпорк и както вече споменах ще тряя щете или не щете да бачкате за пичката с големите цици. Иначе самия персонаж Лютън (не знам защо, но името му ми напомня за мюфтия) е толкова обаятелен, че съм склонен да играя играта само за да му слушам циничните лафове, които изскачат като бомби-псувни из устата на бай Ганя и така добре пасват на вътрешната ми нагласа и настроение. Музиката! Музиката е не само на ниво, но даже над нивото. Точно където трябва, точно каквато трябва. Верно че героите ако не сте си пуснали субтитрите (които пак са с доста изчанчен шрифт) може доста да ви измъчат или с мизерното си фъфлене или с жалкия си акцент или със секси прозношението си.
Графиката
Миии тоя куест се напрао 3D, ама с бавно действие. Но за чест на тези дето са писали engine-а на играта, играта се издава от GT Interactive, затова имам някакви непотвърдени подозрения, че става дума за Unreal Engine. Все пак имам може и да не е имайки предвид ръбатостта на някой персонажи, които срещате и на ръбатостта на обекти в околнолността ви. Разбира се подобни бъгчета са забележими само ако човек реши да се заяжда и да гледа с въоръжено око, но се съмнявам че повечето от вас ще са толкова взискателни. Леко вашите събеседници понякога стоят като истукани и чакат явно реакция от абсолютно безизразното лице на Лютън, но тъй като ответна реакция няма и очевидно не ще проима (мъртвец кво да го правиш??), явно и те решават да са безизразни. Не че когато гримасничат са нещо чудо - гримасите им са крайно ограничени и сковани, нещо като идиотчета. Нямам думи!
Геймплей
Оххх от времето на Monkey Island 3 по-удобен интерфейс не съм виждал. Тук разполагате с някакво жалко подобие на ОНЗИ интерфейс, който доста ви спъва допълнително в прогреса ви. Изключително труден за ползване, нелогичен, абе гадна работа.
Най-накрая...
Най-накрая стигнах и дотука. До финалните думи. Все пак в играта е включен и хумора на Пратчет, което от една страна я прави задължително притежание за маняците на куестове, които и без друго са доста на сухо в последно време, като изключим Gabriel Knight 3. От друга страна това е една доста безскрупулна игра, която ще ви изяде поне 500MB за да върви като хората. На всичкото отгоре самата игра е скучна, и за същото време няма да казвам колко мрежа на Халфеца или QIII: A може да стане. Но ако все пак се решите да поцъкате малко Noir, да не кажете после, че не съм ви предупредил!
Тази игра
можете
да играете с приятели в Клуб
213.
|
)
)
)