Софтуер

8 декември, 1999
Terminal Reality Nocturne
от Кристиaн Антонов, редактор на рубрика "Софтуер" и "Хардуер"

Напоследък куестовете поизлязоха малко от незаслуженото забвение, в което бяха изпаднали, изтласкани от разните му там FPS (First Person Shooter) и RTS (Real Time Strategy). Но както взеха да излизат от това забвение, също така авторите им са решили, че успеха на мега заглавия като Half-Life, Quake II & III се корени не къде да е, а именно в тяхната триизмерност. И затова и те решават, че хей колко е лесно, вместо да рисуваме като изоглавени герои, далеч по-лесно е да драснем някой 3D engine, рендираме един-двама главни герои и още няколко персонажа, колкото да не е скучно и хоп ето я готовата игра, че даже свършихме преди крайния срок. Nocturne не някакво изключение от правилото и следвайки силния пример на лидери като Grim Fandango и Gabriel Knight 3 тя също е реализирана в Direct3D, вместо в така радващите окото рисувани на ръка картинки (спомнете си Monkey Island 3). Но нека започнем по същество...

Фабулата
Нейде си в Англия някъде през 1908 се основава тайна агенция с цел да се бори с нечистите и окултни сили - разбирай вампири, вещици, вещери, баби Яги и прочее измекяри на подземния свят (Ада де, не мафията). До 1936 играчът не разбира с какво се е занимавала (може би с леене на сребърни монети и куршуми), но в тази паметна година нашият главен герой - Stranger, поне така го наричат, се явява на хоризонта и явно, че стават някакви раздвижвания в агенцията, защото все пак му дават мисия на този човечец. По-нататък става ясно около какво ще се върти цялата интрига на играта, а именно някакъв камънак, който пак по добре позната стара традиция, заета от сериите Gabriel Knight се крие нейде в далечна Германия. Въпросния камънак е като Светия Граал за подземния, адски свят, защото, ако някой вампир се докопа до него, се сдобива с special powers, така да се каже, в смисъл, че може да си се разхожда по светло, неубиваем е от сребърни куршуми и прочее, което ни навежда на мисълта, как, аджеба, тогава ще може да се заколи това вълче, освен с една Карнобатска гроздова? По-нататък нашия герой го забутват да обикаля из разни гробища, крипти, изоставени замъци и прочее места, които са дотолкова добре анимирани, че дори на светло на някои "атракции" може да ви полазят тръпки. 

Графиката & геймплей
Ами просто бих я нарекъл красива. Атмосферата граничи по сумрачност с Discworld: Noir, като подозирам авторите в кражба на интелектуална собственост - а именно, engine-а на Noir. Като с лека ръка оставим да си блъскат главите над този проблем BSA и производните му, не можем обаче да отминем факта, че играта е с графичните достойнства на KingPin. Фоновите картинки уви не са така впечатляващи, явно поради ограничения в engine-a, но друго уви не всичко в една игра може да бъде добро. За сметка на това самите герои са дотолкова перфектно анимирани, че в началото се запитах, дали това не е видео с реални артисти. Тук motion capturing-а си е казал тежката дума, като в играта има ужасно много сцени, в които вие седите и слушате, а те са реализирани на база на графичната подсистема на играта. Но не само героите са раздвижени - шлифера на главният ви герой се вее, гърдите на неговата асистентка лееееко се подрусват - изобщо идилия. Самите загадки, с които ще се сблъскате са средно трудни - не толкова колкото в Touche - the 5th Musketeer, а са нещо от сорта на тези в The Curse Of Monkey Island. Което значи - близо до баламски. Играта се изживява и като сродник на Tomb Raider сериите, а именно главния герой е въоръжен с пищак, в който имам чувството, че единственото, което не може да заредите е ядрена бойна глава. Куршуми от всякакъв материал и калибър намират своето място в цевта, спомагайки ви да убивате всякаква летяща, пълзяща или подскачаща гад. Като помощно средство може да се отбележи лазерният мерник, който самонасочва куршумите. Разбира се има и някои малки бъгчета, но те са повече за да ви веселят. А именно от някои камери, ако тича, Stranger и неговата спътница Светлана изглеждат като че ли си правят сутрешния крос. Очилата на вашият герой изглеждат като такива за плуване - даже са изпъкнали така. Дразнещ момент в играта са камерите. Уви, те не винаги са така добре разположени, както е редно и понякога има моменти, когато главният герой е в мелето, а камерата не показва нищо и трябва да се биете на интуиция, благославяйки самоначващите се куршуми. Но всяко добро или лошо нещо си има цена - и тук тя е, за да може да се насладите на що-годе свястен геймплей, доста висока. Оставяме настрана факта, че ви трябва ускорител, който да поддържа 32 битов цвят, макар това да не е никак маловажен факт и се спираме на конфигурацията. На моя личен Celeron 500, работещ на 620MHz, 64MB памет играта беше играема. Зареждането между нивата беше поносимо. Не съм тествал на по-слаби конфугурации, но в минималните изисквания на играта пише, че Celeron, Pentium II, Pentium III или AMD Athlon CPU са препоръчителните процесори за тази игра, а тук говорим за куест!!! Пригответе си поне 550MB дисково пространсто за минималната инсталация и 1.3GB за пълната... ...оставям тези факти без коментар.

Exit
Лично аз не съм фен на куестовете, но все пак тази игра успя да задържи моето внимание за повече от два часа. За хората обикнали геймплея на Grim Fandango тази игра е едно безценно допълнение към колекцията. За тези, които са заклети фенове на FPS тази игра е ни повече, ни по-малко загуба на време и дисково пространство. 

Тази игра можете да играете с приятели в Клуб 213.

Софтуер