Софтуер

23 откомври, 1999
Electronic Arts NHL 2000
от Кристиaн Антонов, редактор на рубрика "Софтуер"

Открай време Америка (разбирай САЩ) е страна, в която растат и виреят чудати хора, с чудати идеи, и още повече с чудатото убеждение, че тяхната откачена идея е супер куул, и тя задължително трябва да види бял свят. Милите душици от иначе симпатичната фирма EA Sports за американския пазар направо са си на прав път този път с хокейната си симулация. Тук няма да пропусна сгодния случай да изкажа възмущението си от безсмислието на хокея, който заедно с бейзбола, като втория с водеща роля могат без никакъв проблем поне за мене да се причислят към спортовете, които изискват от феновете си поне начална форма на фанатизъм за могат да се запалят по играта. Е хокея е доста по-приятен и ако все пак всичко друго е омръзнало (не че е така, ама трябва да се пазите от такива неща) и човек е много отчаян с какво да си запълни диска, то тази игра е нещо, към което може да се посегне.

Да започнем...
Още от интрото и началното меню си личи, че в Америка имат слабост към тоя спорт. Досега толкова изпипвано, хващащо окото, запленяващо и поразително меню на игра не съм виждал. Ако все пак някой от читателите смята, че се занимава с дизайн и има напредък, то го съветвам да хвърли едно око на тази игра. Поне на менютата. Толкова прекрасно са анимирани, нарисувани, че на човек му се приисква да си играе с менютата, а не на ледената повърхност. След като навлезете в главното меню може да си изберете къде да започнете ледената си кариера - дали на момента да се хвърлите в надпреварата за купа "Стенли", или да потренирате преди това на сухо (ледено де...), или пък да цъкнете една приятелска среща срещу някои леваци и така да си повдигнете самочувствието. След като сте се справили с тежкия избор на игра, идва още по-тежкия, или поне за хокейно незапознатия геймър и това е избора на отбор. Лично аз играх с Buffalo Sabres без това да навреди на репутацията или на стила ми на игра, но все пак аз си нямам и понятие от хокей. След като се ощастливите с пет играча играта ви пренася директно на леденото поле, където за радост може да се кьоравите над уродливите човечета от цели 9 камери. Самите човечета са направени толкова детайлно като във FIFA 2000, ако не и по-детайлно. След като вече разполагате с 5 тежко въоръжени пича, може да започнете с атаките към противниковата, тъй малка врата.

Това, което ще ви разочарова в първия момент е мудността на играчите, тъй като става все пак дума за лед. Самото управление е от просто по-просто. С четири копчета + стрелките за управление вие отнемате шайбата, биете към вратата, финтирате, и разбира се, влизате в зловещи двубои с противника, които винаги са причинени от вас самите и винаги са прекъсвани от съдията точно, когато е най-интересно. Ако разполагате с джойстик препоръчително е той да ви влезе в употреба, ако не задруго поне за да спасите клавиатурата си от пълно разнебитване. Самите противници са силно апатични към подобни сбивания и не взимат кой знае какво участие в сбиванията, което е адски ама адски гадно за човек, като мен който играе 3D shooter по няколко часа на ден подобни пацифистични изблици са направо дразнещи! Следващ момент като съм започнал да се нервирам - това са вратарите. Тези хора са толкова непробиваеми, че единствения сигурен начин да им набутате шайбата между краката е да влезете във вратата барабар с нея. Което пък е крайно рядко явление защото към средата на терена вашият играч със шайбата бива могъщо сплескан от трима противникови играчи, което не ви оставя никакъв шанс за противодействие. Единственото, което можете да направите е да го цапардосате неспортсменски със стика по каската и да си спретнете един хубав батъл, с което съдията да отсъди faceoff, което аз предполагам е някъф' вид фал. След като се бие фала, може играта да започне наново. Контрола върху играчите е доста добър, в смисъл, че трансфери и такива екстри може да се ползват свободно, позволявайки ви да си съставите един дрийм тийм, стига разбира се да знаете, кого да сложите вътре. Коментарът както винаги и традиционно е в игрите на EA Sports може да ви се стори от отегчителен до противно досаден и глупав. Въпрос на вкус. Отборите, с които може да играете са повече от минералите и витамините в прясна конска фъшкия, но като оставим майтапа настрана наистина в играта няма само хокейната лига на България. Освен че можете да играете със всички американски и канадски отбори, може да играете и с националните тимове. Русия, Германия, Финландия, САЩ и други може да станат вашите герои.

Графиката
Доста са се постарали момчетата от EA за да направят графиката поразяваща и доколкото това е възможно в една спортна игра, трябва да им се признае, че са се справили блестящо. Прожектори, сенки, и каквото ви хрумне още е вкарано в играта и е достъпно и видимо дори на най-кьопавия ускорител, но разбира се 3dfx продукт е препоръчителен за тази игра. На леда който в началото на срещата е гладък остават резки от кънките на играчите и това е видимо! Публиката уви все още не е анимирана, но това е поради съображения за производителност. Музиката може и да се нарече приятна, но поне си пасва добре с играта. Като заговорихме за изисквания, това е игра, която в общи линии се изявява като доста лакома за ресурси. На Celeron 375; 64RAM и Voodoo Banshee графично беше добре, но се зареждаше относително дълго, съпоставена с времето нужно във FIFA 2000 за да почне един мач. Като цяло играта е трудна, но ако обичате победа след много трудности, бих ви препоръчал да се захванете с тази игра. Ако нервите ви се късат още при първия гол, то тогава цъкнете един пасианс, който въпреки, че е може би десет пъти по-нервиращ е безплатен.

Тази игра
можете да играете с приятели в Клуб 213.

Софтуер