|
Увод
Започвам тази статия за Half-Life с едно уточнение. На
тези от вас, които са прекарали поне 10 часа в един
здрав deathmatch двубой с щогоде равностойни
противници тази статия няма какво ново да
предложи. Просто ще предъвчеме старите работи за
графиката, звука, противниците etc. и най-накрая ще
плеснеме една оценка като цяло по десетобалната
система. Но ако сте към групата хора неопознали
още тази игра продължете с четенето. Сега за
по-любознателните от вас ще се спрем бегло и на
историята на играта, която трябва да признаем е
доста интригуваща и по заплетеност и
вълнуващност може съсвсем спокойно да съперничи
на Unreal.
Историята
Нейде си из подземията на Black Mesa Federal Research Facility
(нещо като ЦРУ, ама се занимава с изследвания,
поне в играта е така) протича пореден
експеримент. Интересното тук е, че в случая е
отворена врата към друго измерение. И фактически
тук, след едно дълго, но интересно intro, което с
малко хитрост може да прескочите започва и
вашето приключение, влизайки под или по-точно в
кожата на Гордън Фриимън (Гордън Свободния).
Вашата първа задача е да проникнете в
помещението, където се извършва експеримента и
да осуетите и саботирате целия експеримент в
следствие, на което се отваря този портал към
другото измерение. Следва още малко демонстрация
на възможностите на engine на Half-Life, над който
програмистите от Valve доста са поработили.
Благодарение на тази дупка в времето и
пространството се озовавате на друга планета, а
след малко отново в лабораторията на Black Mesa. От
тук нататък започва и истинската битка с лошите,
които както ще отбележим по-надолу са претърпяли
значителна еволюция спрямо събратята си от Quake II.
Графиката
Само добри неща може да се кажат по този въпрос.
Който е играл играта на в на компютър с 3D
ускорител ще ме разбере с каква нелека задача ще
се сблъскам, докато опиша графиката на Half-Life. Ако
почвате да си създавате модел или искате да
сравнявате с друга игра, то си представете Unreal.
Без съмнение на Voodoo2 графиката е ако не наравно,
то поне нечовешки близко до своя пряк конкурент
Unreal. Първоначалната основа, engine на Quake II е
претърпял промени, които са толкова осносвни, че
момчетата от Valve преспокойно могат да лицензират
собствен engine - този на Half-Life. Без съмнение играта е
изключително приятна в графично отношение.
Далавера, която би зарадвала дори и Blood2 маниаците
е възможността на кръвта да остава по стените, и
то не само да остава, ами и да се натрупва, докато
стената се оцвети в яркочервено. Което без
съмнение оставя у играещия садист топли чувства
в душата и придава почти изцяло ново значението
на думата "боядисвам". Отдавна не съм играл
по-кървава игра, като изключим от сметката Blood II,
където кръвта е в такива количества, че в
сравнение с играта "Спешно Отделение" е като
сладкарница. Това което извежда Half-Life с една идея
пред останалите, е невероятната детайлност на
графиката. Може да седите и наблюдавате с часове
останките от Black Mesa Research Facility, камъните по Xen, и
така до безкай. Обаче всяко хубаво нещо си има
цена така и този графичен рай си има своята
висока цена. Играта е нечовешки лакома за
ресусрси и машината, която идеално би й паснала
носи названието в ежедневието "най-доброто,
което може да се купи с пари". Сякаш съществува
някаква тайна договорка между производителите
на игри и производителите на hardware всяка игра да е
с по-големи системни изисквания от предишната.
Няма да пиша нелепости от сорта че Pentium200 с 32RAM и
Voodoo са ви достатъчни за да играете, просто защото
това значи да илъжа всички. Играта може да се
добре едва на Celeron 300A (за препоръчване overclock-нат на
450MHz), минимум 64 SDRAM (за предпочитане 6ns, но ако не
можете да си позволите този последен писък на
модата всякаква SDRAM под 10ns върши работа). Бидейки
в България моите наблюдения по-върпроса с
инсталацията на Half-Life се простират в областта на
хакнатата версия, която изисква
"скоромните" 350MB дисково пространство. За да
не ви се плези много Windows98, DirectX6.+ и Voodoo2 са
задължителните аксесоари. Нелошо се представя
играта и на Banshee, но разбира се с най-новите
драйвери за целта.
Геймплей
Като single-player за играта може да се кажат само
ласкави думи. Историята е интригуваща, самата
обстановка е достатъчна да ви всмуче и да не ви
изплюе обратно в реалния свят докато тялото ви не
закрещи за сън, храна, питие, секс и т.н. Без дори и
капка съмнение можем да кажем, че Half-Life има
най-добрия gameplay, който някой някога се е
осмелявал да прави. Каквото и да се прави и да се
струва играта е просто различна. Докато другите
игри имат линейно действие и общо взето линеен
екшън нещата в Half-Life не седят точно така. Трудно е
да се усети кога човек преминава от едно ниво в
друго, просто защото играта е построена като едно
гиганстко ниво, при което човек просто се
прехвърля от една платформа на друга. Започвайки
Half-Life трябва да се приготвите да се сблъскате с
интелигентност, която граничи с тази на гадовете
в Unreal. Проклетниците скачат, мятат се, клякат, и
същевременно успяват да ви направят по-оловен от
монета от 1 долар. Разбира се възползвайки се от
скелетната структура вие им връщате жеста.
Скелтната структура е също известна като position
damage и още като сто неща, просто защото всеки си
измисля свое има за това. Но за какво във всъщност
говорим? Ами да го обясним нагледно. Има огромна
разлика дали ще уцелите мекерето в главата,
ръцете или краката. Разбира се при изстрел с
арбалет в горната част на трупа изходът винаги е
летален, но например може да убиете някой на
място ако от раз го цъфнете в главата с помпата, а
ако го уцелите в краката, шансът да го убиете е
по-малък от този да видите циганче ядящо авокадо.
И тъй като на всички е ясно, че бик не се събаря с
мисъл, ето какво да предвидили за 3D маниака
момчетата от Valve
Оръжията
1. Щанга - За първото оръжие, което Гордън
намира, тази щанга е учудващо силна. Не един или
два за ждрольовците намерили смъртта си след
съприкосновението си с шведската стомана.
Изключително полезно за близък (ама наистина
близък) бой, когато нямате нищо друго или сте
въоръжени само пистолета.
Алтернативен режим: пак щанга
2. Пистолет - Изключитено немощен и умрял от мъка.
Много малко може да бъде постигнато с този
пистолет и само в ръцете на можещ и знаещ това
оръжие може да се нарече опасно.
Алтернативен режим: по-бърза, но по-неточна
стрелба
3. Магнум 357 - Много смъртоносно оръжие, главно при
стрелба в главата. новаците ще го заклеймят като
бавно и неефективно, а ветераните ще се засмеят
под мустак.
Алтернативен режим: вариооптика с точка за
насочване
4. Картечница - Може би най-любимото оружие в
играта. Изключително бързо, изключително
смъртоносно. Максимално заредено с 300 куршума
разпределени в 6 пълнителя и 10 бомби, то е без
сънмение най-полезната джаджа, която може да се
намери в изчанчения свят на Half-Life.
Алтернативен режим: стреля с бомби
5. Помпа - Оръжието, което ще ви стане любимо. В
deathmatch битките е доказала своята незаменимост в
мелетата. Поне двама в мелето ще запазят завинаги
спомена след срещата със сачмите жив.
Алтернативен режим: изстрелва по 2 куршума
6. Арбалет - Бавното зареждане е основния проблем,
който ще накара повечето от вас да се пазат като
дявол от тамян от притежанието на този прибор в
арсенала. Но скоро ще оцените по достойнство
спиращата сила на всяка от екплодиращите
стрелички. Не един и двама да спрените в зародиш,
главно благодарение на увеличението, с което
това бебче е снабдено.
Алтернативен режим: "снайпер"
7. Базука - Изключително смъртоносна тя е верния
спътник на вършеещия маниак. Изстрелва лазерно
самонасовани ракети, като нека основна грижа
докато стреляте ви бъде да сте достатъчно далеч
от мястото на експлозията. Не е много
здравословна.
Алтернативен режим: ненасочвани ракети
8. Лазер - Не точно лазер, но най-често така
наричан, лазерът изстрелва свръхзареден с
радиация лъч, който има навика да облъчва и
разгражда всичко по пътя си.
Алтернативен режим: при по-дълго задържане на
копчето за стрелба изстрелва високо енергитичен
и свръх мощен лъч радиация, който не оставя на
жертвата никакво шансове.
9. Прахосмукачка - Таен прототип излязъл от
лабораториите на Black Mesa Research. Официалното му
название е светеща пушка, но във всъщност то със
страшан скорост изсмуква жизнените точки на този
в който е насочен синия лъч. Свръх смъртоносна
прахосмукачката е едно безценно оръжие.
Алтернативен режим: няма
10. Мухи - Макар да не са мухи, мини снарядчетата,
които това оръжие изплюва са много близко до това
определение. Самонасочващи се, всяка от тях взима
по 10 кръв, като самите куршуми се регенерират,
докато достигнат максималната си бройка от 8.
Алтернативен режим: по-бързи, но не самонасочващи
се мухи
11. Фраг граната - Стандартна граната лимонка с
таймер от 4 sec. след което всичко около нея става в
руини. Не я хвърляйте близо до себе си.
Алтернативен режим: няма
12. Бомба с дистанционен детонатор - Изключително
полезна джаджа за засади. Поставяте няколко
такива сладости и душата, която се приближи се
натъква на неприятна изненада.
Алтернативен режим: поставяне на няколко взрива
едновременно
13. Лазерна мина - Подобно на посестримата си от Duke
Nukem3D и тази лазерна мина може да се поставя на
стени, подове, тавани, и още където ви хрумне.
Пресичането на лазерния лъч предизвиква
унищожителна експлозия, която не остава почти
никакъв шанс на жертвата. Алтернативен режим:
няма
14. Бабалюби - Също така познати и под името буби
или гадинки. Веднъж пуснати се нахвърлят да хапят
жертвата до летален изход. Лесно може да им се
избяга. Измират след около 20-30 sec.
Алтернативен режим: няма
Мрежова игра
Това което може да ви накара да играете Half-Life е
наистина deathmatch модула на играта. Самата игра идва
с няколко предварително направени deathmatch нива,
които са идеални. Ако и те ви омръзнат може да си
дръпнете нови от Internet. Може и да си свалите
скинове, както за Quake II. Играта е далеч по-забавна
в multiplayer отолкото като single player. Голям майтап е ако
се включат повече от 8 човека на едно ниво. Тогава
играта е голям майтап. Може да играете по локална
мрежа, по модем, през Internet и през сериен кабел. Ако
сте пристрастен quaker динамиката в Half-Life като цяло
няма да ви хареса. Вашият човек се движи все едно
че язди пони и е с гипс на двата крака. Но иначе
Half-Life е най-доброто, което multiplayer маниака може да
си пожелае.
Заключение
Оригиналният интерфейс, забавните звуци и
почти отличничт gameplay си казват тежката дума и
след пет минути игра става ясно, защо играта е
носител не само на Best Game Of The Year 1998, а и на още куп
награди като Best Music, Best Gameplay, Best Graphics, Best Story и още
много много други.
|
|
| Графика
(9.5) |
          |
| Геймплей
(9) |
         |
| Звук
(10) |
          |
| Оригиналност
(9.5) |
          |
|
|