|
 Най-често когато авторите на игри като останат поради ред причини без идеи и си изчерпат фантастичните сюжети, се забелязва една тенденция към прибягване до класически тематики. Примерите са толкова безбройни, че отдавна съм престанал да ги броя, само от време на време играейки някоя от гореспоменатите жанрово безлични залъгалки се усещам на какво се подлагам. Е не всички посягайки към някаква класическа тема оплескват нещата - например Caesar I/II/III, Panzer Commander II, Commandos и т.н. са ярки примери, как една игра може да се направи с много желание, много талант, и макар времето в което се развива, както в Commandos, да е донесло на изключително много хора изключително много страдания, ей на факт, ние се забавляваме с това. Няма да коментирам насилието в игрите, защото играта, с която смятам да ви запозная е толкова насилствена, колкото София идеално павирана и асфалтирана. И понеже е редно да започна да ви описвам играта, отнякъде все трябва да начена и да се хвана за нещо, нека това да бъде графиката.
Мисля че пропуснах да ви кажа, че си имаме работа със стратегия. Това в общи линии би трябвало да каже всичко. Че даже повече от всичко, защото авторите на стратегии са известни с това, че независимо дали са направили мегахит от класа на WarcraftII или BroodWar, то графиката почти винаги е доста калпава. Е напоследък игри като AOE2: Age Of Kings и отчасти BroodWar опровергават това твърдение и го пращат в небитието с могъществен шут равен по сила на този на Роберто Карлош. Е не всички обаче могат да си позволят да платят на MS лиценза за прекрасната им графична платформа, нито пък разполагат с времето на Хемимонт, за да си напишат сами такава, и затова на пазара се появяват и графични недоразумения като 12 O'clock High. Бързам да успокоя всички тези от вас, които смятат, че графиката прави играта, с молбата да продължат да четат по-надолу, защото ако сте фенове на стратегиите, смятам че имам какво да ви кажа. Ако ли не, просто се заровете по-дълбоко в другите страници. Защо съм толкова отвратен? Нека отметнем настрана с широк жест и пренебрежително отношение безумно голямата инсталация от 350MB, и да видим играта. Самата карта на нормално увеличение изглежда прилично. Но! При малко по-голямо увеличение самолетите стават далеч по-детайлни, с което и пикселите на земната повърхност също увеличават своя размер за да може играещия да им се радва още повече. Пълна феерия! Самите самолети признавам са детайлни почти до максималното, което може да се желае от тях, не се виждат само болтовете, които крепят металните плочи, иначе всички маркировки са си на исторически достоверните места. Едно на нула за маняците на самолети и военните фенове. Менютата на играта също изглеждат великолепно, но всичко де що има графика е реализирано в 800х600. Крайно незадоволително бих казал, защото по време на нападението на самолетите става едно адско насичане, което прераства в невъобразим хаос, когато бомбардират повече от няколко самолета, нападат ги други, и така нататък. За това малко по-надолу.
Като споменах нападащи самолети та се сетих, че в играта има някви звуци. Разбира се те далеч не са истинските звуци, които тези самолети от Втората световна война са издавали. Предполагам, че авторите са изпитали кански усилия, докато дори малко ги наподобят. Е успяли са отчасти. Принципно след много внимателно вслушване успях да намеря разлика в начина на "дърдорене" на двигателите на бомбардировач на съюзниците и на Оста. Не че те наистина са звучали Бог знае колко различно, но поне можеше едните да ръмжат, а другите да бръмчат. Един вид да за по лесно различаване. Това в кръга на шегата, а иначе освен моторни песни, авторите са предвидили и няколко композирани и добре звучащи такива. За съжаление те могат да бъдат чути само в началото на дадена фаза, да не кажа само в началото на първа фаза и за двете страни, и то съвсем не за дълго. Което ще рече, че по-добре да намалите музиката от менютата, и да си пуснете любимите mp3z. Надявам се не сте очаквали Джон Уилиамс или Вивалди от една стратегия...
И така нека пристъпим с бодри крачки към това, което прави 12 O'clock High такава игра от класа. Това е нейната дълбочина и нейния геймплей. Едва ли има игра, която така точно да симулира бомбардировките през Втората световна война. Както сами знаете това е един от най-сюблимните моменти през войната, една от повратните точки, а игра, която досега да се е занимавала с точно този аспект от войната все още не се е появявала, за нерадост на всички маниаци. Един от възможните отговори на въпроса "Защо?" е вероятно вроденото нежелание на програмсти, сценаристи, и прочее персонал да се задълбочава и да закопава толкова в материала, но явно че Talonsoft са хора, които имат време за всичко и са решили най-накрая да се хванат и да ги направят. И така те са преминали границата на разумното в това си желание да постигнат реализъм и резултата може да се нарече стряскащ. Ако сте се научили да играете BroodWar гледайки съседа си, считате се за бог в менютата на Panzer Commander и Fantasy General ви се струва трудна, то по-добре недейте да се захващате с това. Тук всеки един аспект от всяка единична атака е издигнат до ранга на меню. Например за да направите една единствена атака ще ви се наложи да прескочите през ни повече ни по-малко от четири менюта. Така се прави за всяка група бомбардировачи, които искате да пратите на мисия, а ако смятатате да подразните половин Германия със свищящи звуци, то освен огромни ядове за машината си, е много вероятно и да си докарате и тендовагинит [възпаление на сухожилията на китката] от цъкане, прескачане от меню в меню, повтаряне на една и съща рутина до безброй пъти. Желая ви успех.
Като се абстрахираме от натоварената система на менютата остава една игра, която блести. Аз бидейки абсолютен профан в областта на самолетите викнах един приятел маниак на тема авиация и той горкия макар да няма говорни проблеми, след като го светнах набързо как се играе, остана да нощува в нас, като в общи линии долната му устна не се доближи много до горната през цялото това време, а след това на другия ден ми пелтечеше, да съм му бил дал играта, за да им покаже на гадните германци. Освен че бях през половин час бях събуждан от прелитащите ята бомбардировачи, успях да разбера, че в играта липсва някакъв мега забутан модел на някакъв мега забутан патрулен самолет, което моя приятел установил след справка с нета, иначе той е много доволен. И аз бях. Лично на мен ми бяха достатъчни Летящата крепост B17 и В52, както и една камара малки ескортиращи самолети, които чувам за пръв път.
Освен това авторите са се погрижили макар системата менюта да е претруфена, тя е възможно най-точното копие на картите и цялата тактическа схема, по която е трябвало да се ориентират генералите по време на военните действия. Всички информации течащи отвсякъде, засипващи ви, са полезни. Това е битката. Съжалявам, но такава е реалността. Важното при тази игра е освен да имате мощна машина и здрави нерви е да разполагате и с неограничено количество време. Защото играта ще ви засмуче, а за да може да и се радвате пълноценно е просто задължително да я разучите като хората. Множеството менюта граничат по сложност с тези в 3D Studio MAX, възможностите, които крият са далеч повече отколкото показват. Освен за да ги научите време ви трябва и за да можете да ги ошлайфате, защото ако не се научите да използвате клавишите комбинации сте загубени. Просто по време на въздушната битка нещата се развиват толкова мълниеносно, че време за мислене няма. само за действие.
И така играта е разделене условно на две части. Едната част покрива военните действия на Оста Рим-Берлин-Токио, а в другата част се въплащавате в ролята на Съюзниците. Хитрата част тук, е че няма да играете едни и същи мисии, само с различни бойни единици, а се впускате в далеч по-различна авантюра, защото авторите са се постарали да изберат за двете страни военни действия, които в повечето случаи не се засъпват исторически помежду си. Което ще рече, че няма да сте вече готови за атаките на Съюзниците, след като сте изиграли тяхната кампания. Прочее всяка мисия се играе на ходове, като някои от последните мисии се състоят от по 700 хода. А за един ход в по-напреднали мисии отива по един час за планиране и завършване на хода... Самият ход при Съюзниците и Оста е разделен на различни фази. Тук авторите са проявили пристрастие, давайки на бедните германци само две фази, за да си планират и извършат гадориите, а съюзниците разполагат с цели три, макар активни военни дейтствия да протичат само през втората фаза. И така и съюзниците първо си планират битката, задават целите, защото за да се спечели даден ход трябва да се събере даден брой точки, който невинаги може да се постигне с бомбардирането на единичен обект. След това и двере страни се атакуват през втората фаза, като третата фаза на съюзниците е с малко неясен край, защото през нея фактически присигат всички шпонски наблюдения, заедно с анализ. Така че не може да се каже, че тази фаза е кой знае какъв келепир, защото най-често през нея пристигат основно статиски за пораженията, а не разни секретни фотоси на тайни публични домове и ракетни установки.
И след като битката е приключила и всеки е преброил ранените и загубените, колелото се завърта отново. И така понякога 700 пъти. Играта е дълга искам да ви предупредя. А освен че е адски мудна, защото като че ли тази дума по и приляга, тя е и сложна. Има само едно ниво на трудно - доста трудно. Няма обучаващи мисии, няма финални, няма средни - компютъра анализира безпогрешно ситуацията и ви нанася максимални щети, бие ви като маче у дерек и хич не си поплюва да ви руинира базите и леталата, независимо, че ей сега сядате пред играта. Което е още едно доказателство на теоремата, че тази игра изисква време и желание. Но най-вече време. В огромни количества.
За радост на всички Talonsoft са подсигурили към играта и упътване от 190 страници, 70 от които са на чисто историческа тематика, като в тази извадка от историята може да намерите почти всичко за почти всичко, което се е случило през Втората световна война - генерали, партизани, бомбардировачи, + снимки и много материали по темата. Шапка им свалям. Най-накрая една фирма, която е подходила сериозно към това, което има да свърши и го е свършила като за пред хора.
Ако изпитвате перверзното желание и най-важното желаещ може да се поблъскате с него по модем или по e-mail. Няма да коментирам. Просто констатирам, за да не кажете после, че играта нямала мулти.
12 O'clock High се забави малко повече отколкото очаквах. За съжаление това забавяне явно е отишло за доуточнява на историческите детайли, а не за изпипване на графиката и дооптимизиране на менютата. А е жалко, защото именно тези два аспекта на играта попадат най-напред пред очите на жадния за нещо ново геймър. И средностатистическия почитател на такъв сорт игри ще се отврати, и отново ще се върне към АОК, а игра като 12 O'clock High има какво да предложи. В днешо време вече не се срещат игри, които да са така изпипани, така доизкусурени откъм геймплей. Ако графиката беше една идея по-добра, то тази игра щеше да има гарантиран успех. Но тя и без друго не е насочена към широките маси, а към маниаците. На тях графиката и менютата няма да им направят впечатление. Те и бездруго са свикнали, че за тях се мисли последно.
Тази игра
можете
да играете с приятели в Клуб
213.
|
